Дали прословутият и рекламиран позитивизъм е винаги полезен?

galya-mutafova
Сред множеството от плоски, манипулативни и понякога откровено глупави статии в българския печат, рядко, но все пак има и статии, които могат да накарат човек да се замисли. Преди няколко дни попаднах на една такава във вестник 24 часа.

Статията е на Христофор Караджов, озаглавена ”Лудите над нас”. В нея авторът размишлява върху книгата на американския професор по психиатрия Несир Гаеми – „Първокачествена лудост”. Книгата е доста нашумяла в САЩ и в нея е изложена идеята, че депресивните управляващи са по-пригодни в кризисни ситуации. В статията са приведени примери като Чърчил – известен с пристрастеността си към алкохола и депресивните си състояния, Линкълн, Сталин и други.

Звучи скандално, но ме накара да се замисля дали нашият прословут и така модерно промотиран позитивизъм е винаги полезен.

Изхождайки от силната ми убеденост, че нищо в живота не е безкрайно добро или безкрайно лошо, реших да споделя кога е полезно да слагаме „розови очила” и кога това може да е вредно.

Та, кога ни е нужен позитивизъм?

Вярата в живота и позитивният поглед към бъдещето са движещи сили.

Не е възможно да ни се случват хубави неща, ако ние не си позволим да мечтаем, да сме ентусиазирани от идеите, които ни хрумват, от перспективите за растеж, развитие и успех. Неслучайно съществува максимата ”Човек е толкова голям ,колкото са големи мечтите му”.

Позитивното мечтание служи като „ток” за нашия организъм. Захранва го, за да може той да тръгне към стъпка номер 2 – Реализиране. (За преминаването към този етап много добре би ви помогнала техниката от НЛП – “Спецификация на целта”.)

Думата реализиране произхожда от реалност

Стъпвайки на земята, често ни е нужно да разберем, че пътят към целта не е осеян само с цветя и рози, а че там ще срещаме и препятствия. В тази връзка хората, които остават в позитивните си мечтания по време на фазата на реализация, често „препъват крак”.

Като потвърждение искам да ви разкажа историята на един ловец, който ми разказа как се лови див петел. Малко зловеща история, но доста добре предава посланието.

Тази птица била много бдителна и много бърза, никой не можел да я застреля. Имало само един момент, в който това било възможно – когато е влюбен. Тогава петелът започвал да пее, зовял любимата си, бдителността му рязко спадала и застрелването било изключително лесно.

Добрият реализатор държи в обсега на внимание всички възможности – и добрите, и такива, които биха го застрашили. Той често има и вариант „Б”, ако нещата се прецакат. Очите му са широко отворени и е готов да реагира на всичко случващо се по пътя.

Но колкото и да сме предвидливи и бдителни, понякога ни се случва да „паднем”

Тогава ни боли. Ние наричаме тези моменти „криза” – лична, финансова, възрастова и т.н.

Кризите имат едно предназначение в човешкия живот. Те са като заметресенията. Идват тогава, когато старите модели не работят и е нужно да преструктурираме – себе си, живота си, бизнеса си.

Коя е движещата сила на промяната? Това е болката.

Ако ние не можем да приемем и разберем болката, а бягаме оттам чрез инжектиране с „позитивизъм” или „бързи антикризистни мерки”, то не си даваме възможност да осъзнаем истинските си проблеми, да ни заболи от истината, а с това и да дойде промяната в нас.
Така „бягайки” от кризите, ние продължаваме да грешим по старому.

В този случай позитивизмът може да бъде отровен. Той не позволява да умре старото, за да се роди новото.

Как да използвате този принцип?

Знайте, че всичко в живота все някога свършва – и добро и лошо. Въпросът е да не бягаме нито от едното, нито от дугото.

И ако се върнем в началото на материала към идеята, че депресивните управляващи са по-пригодни в кризисни ситуации бих добавила, че аз бих се доверила на тези управляващи, които са „оцелели” в сериозни кризи в живота си.

Comments are closed.