Сигурно има хора, които никога не са боледували от настинка или грип, но аз не познавам такива. Сега е есен и традиционно си обменяме вируси. Но вирусите ли са основната причина да се разболеем? Статистиката показва, че при грипни епидемии рядко боледуват повече от 10% от хората. Вие също не се разболявате всеки път, когато има вируси, нали?
Наши наблюдения показват, че за да се разболеем или не голямо значение имат емоциите ни и психическия статус. Учените отдавна са съгласни, че те оказват влияние на състоянието на имунната система.
Нека първо да видим как се „учим“ да се разболяваме. Още от Павлов (с кучето и условния рефлекс) е известно, че мозъкът ни се обучава чрез позитивната и негативна обратна връзка, която получаваме за действията си от значимите за нас хора и околната среда. Когато като малки се разболеем какво се случва? Родители и близки ни обръщат внимание, грижат се за нас, глезят ни, изпълняват желанията ни. Това внимание е повече, отколкото получаваме, когато сме здрави.
И постепенно си изработваме условен рефлекс – когато сме болни ни дават внимание. Т.е. – ако искаме внимание е достатъчно да се разболеем.
Ние, разбира се, не осъзнаваме това. Този механиъм (както и повечето от действията ни) се управлява от несъзнаваната част на нашия разум.
Болестите могат да ни донесат облаги
В НЛП съществува идеята за т.н. „вторични ползи“. Това са незабележими изгоди, които получаваме при вредно за нас поведение. Привличането на внимание е пример за такава вторична полза. Ето още три от най-често срещаните:
Да си починем. Когато не се вслушваме в потребностите на нашето тяло и психика, подсъзнанието ни „разболява“, за да се спрем най-после.
За да не поемем отговорност – когато не искаме да правим нещо, но не можем да откажем.
Когато ни е страх от нещо, което ни предстои – имах колежка, която в началото на кариерата си като тренер се разболяваше преди всеки тренинг, докато не осъзна причината.
При вас вторичната полза може да бъде и друга.
Техника за това как да не се разболеем
Когато разбрах за този механизъм, не боледувах изобщо 3 години. Ето каква техника използвам:
В момента, в който усетя леко неразположение, но още не съм се разболял, избирам спокойно място, настанявам се удобно, отпускам се и обръщам фокуса на внимание навътре.
Благодаря на своето подсъзнание за това, че то иска нещо позитивно за мен (вторичната полза). След това го питам какво е това, което то иска или не иска да правя. Изчаквам без мисъл отговора. Той може да бъде под формата на картинка, звук или усещане. При мен това винаги е първата мисъл, която минава през главата ми.
След като съм разбрал, търся друг начин да реализирам вторичната полза. Обикновено е свързана с претоварване и е достатъчно да си взема 1 ден почивка, за да се „презаредя“ и да продължа здрав нататък. Това винаги е за предпочитане пред няколкодневно боледуване.
Случвало се е да съм поел ангажименти, които не мога да отложа. Тогава се договарям с моето несъзнавано, че ако не се разболея, ще изпълня позитивните немерения веднага, след като приключа ангажимента. То не винаги се съгласява. Тогава вече правя осъзнат избор в зависимост от важността на ангажиментите.
Техниката е полезна, дори ако грипът и настинката вече са ви надвили. След като осъзнаете вторичните ползи, можете да си дадете това, от което имате нужда, по време на боледуването. Моят опит е, че в този случай оздравявате за по-кратко време.
Да комуникирате с несъзнаваната част на вашия разум и да използвате ресурсите й може да се научите на предстоящия на 15 декември НЛП – Практик (вечерен курс).
Ангел Лазаров
Напишете отговор